30 години Институт по океанология - БАН

   
 

     Институтът по океанология (до 1985 г. Институт по морски изследвания и океанология) е създаден на 1 юли 1973 г. с разпореждане № 132/ 22 юни 1973 г. на Бюрото на Министерски съвет със седалище в гр. Варна и предмет на дейност: изследване на физиката, химията, хидрологията, метеорологията и климатологията на морето, геоморфологията на морското дъно, хидродинамиката, литодинамиката, геоморфология на крайбрежната морска зона и морския бряг и създаване на научнообосновани нормативи за проектиране, строителство и експлоатация на морски хидротехнически и пристанищни съоръжения в крайбрежната зона с цел ефективно използване ресурсите на Черно море.

     Институтът по океанология е създаден на базата на направление "Морски брегови изследвания" от ЦНИД при ДСО "Воден транспорт" (28 щатни бройки), секция "Хидрология и хидрохимия" и лаборатория "Подводни изследвания" от ЦНИД при ДСО "Рибно стопанство" (15 щатни бройки) и 2 свободни бройки от секция "Морска метеорология и климатология" на Института по хидрология и метеорология.

     От самото начало пред института са поставени изключително сериозни и отговорни задачи, свързани с комплексното изучаване на Черно море. В него се формират следните научни звена: секция "Физика на морето и прилежащата атмосфера", секция "Химия на морето", секция "Хидродинамика и литодинамика на бреговата зона" (от 1989 г. "Динамика на бреговата зона") с лаборатория "Морски съоръжения", лаборатория "Подводни изследвания" (от 1987 до 1997 г. секция "Подводни технически средства и технологии"), лаборатория "Прибори и съоръжения". През 1978 г. е създадена секция "Морска геоморфология и кватернерна геология", която през 1989 г. се разделя на секция "Морска геоморфология и палеогеография", секция "Морска геология и геохимия" и лаборатория "Морска геофизика". Трите научни звена се обединяват през 1997 г. в секция "Морска геология" (от 1999 г. "Морска геология и археология"). През 1987 г. е създадена секция "Морска биология и екология". През 1989 г. лаборатория "Морски съоръжения" се отделя като самостоятелно научно звено до 1997 г., когато се обединява със секция "Подводни технически средства и технологии" и лаборатория "Океанографски прибори" в секция "Океанотехника". Научните звена постепенно се увеличават от 5 до 10 (през периода 1989 - 97), след което намаляват на 6 като обхващат основните научни направления в океанологията - морска физика, химия, геология и биология, динамика на бреговата зона и океанотехника.

     От своето основаване до 1990 г. Институтът по океанология непрекъснато се разраства като се разкриват нови звена, увеличава се материално-техническата база и щатният състав, който достига 191 души. Постоянно се повишава квалификацията на кадровия потенциал (табл. 1). От 1991 г. започват да се извършват съкращения, които засягат главно научно-помощния и технически персонал, а научният персонал се съхранява. Понастоящем около една трета от учените в ИО-БАН са хабилитирани, а половината притежават научна степен. През периода 1973 - 1996 г. директор на института е ст.н.с. I ст. дтн Здравко Белберов, през периода 1996 - 2000 г. - ст.н.с. I ст. дбн Асен Консулов и от началото на 2001 г. - ст.н.с. д-р Христо Слабаков. Справка за ръководния състав на ИО-БАН е представена в табл. 2. 13 от основателите на института и сега продължават да работят в него (табл. 3).

     През 1976 г. е построена сграда на ИО-БАН и влиза в експлоатация м/к "Изследовател 2". През 1980 г. е създаден хипербарен комплекс и започва строителството на НИБ "Шкорпиловци" с изследователска естакада, която тържествено е открита през 1983 г. В изпълнение на постановление 180/2.XII.1983 г. на Министерски съвет през 1984 г. е закупен и преустроен НИК "Академик" с водоизместимост 1225 т. През 1987 г. е закупена изследователска миниподводница РС-8, а през 1988 г. започва да функционира техническият комплекс "Шелф - 100" за морски инженерно-геоложки изследвания и е построен нов лабораторен корпус.

     Финансирането на института непрекъснато се увеличава от 1973 до 1988 г., когато достига 4,5 млн. лв, а основните фондове надхвърлят 10 млн. лв. Разходите за научно-изследователска дейност през този период преобладават над средствата за фонд работна заплата и държавно-обществено осигуряване и представляват около 45% от общите разходи. След 1990 г. бюджетната субсидия на БАН намалява неколкократно, което в значителна степен затруднява изследователската дейност на института и поддържането на материално-техническата база. Променя се структурата на бюджета като ФРЗ + ДОО представляват средно 68% от общите разходи, а разходите за научно-изследователска дейност се понижават до 10%. Около една четвърт от приходната част на бюджета на ИО-БАН през последните години се формира от собствени приходи извън бюджетната субсидия, главно от постъпления от научни проекти с международни организации, министерства, ведомства, общини и фирми от страната.
В Института по океанология са разработени над 200 научни проекта с фундаментална и приложна насоченост, от които 22 са международни - финансирани от ЕС, НАТО, ЮНЕСКО и др., 36 са финансирани от националния съвет "Научни изследвания", 45 - от министерства, ведомства и фирми от страната - Министерство на отбраната, ДКИТ, Комитет по геология, КНИПИ "Водоканалпроект", "Геозащита" ЕООД, Бургаска корабостроителница, Пристанище Варна, ТЕЦ "Варна", Община Варна и др.

     Още със своето създаване Институтът по океанология установява международни контакти и развива интензивно международно научно сътрудничество. До 1989 г. се работи основно по проблемите "Световен океан" и "Глобална система за мониторинг на окръжаващата среда" (ГСМОС) в сътрудничество със сродни научни организации от страните членки на бившия СИВ - Институт по океанология - РАН (Москва), Южно отделение на ИО-РАН (Геленджик), Атлантическо отделение на ИО-РАН (Калининград), Союзморниипроект (Москва), Московски държавен университет "М. В. Ломоносов", Московски инженерно-строителен институт, ГОИН (Санкт Петербург), Институт по геоложки науки (Киев), Одески университет, Институт по биология на южните морета (Севастопол), Институт по водно строителство (Гданск), Институт по обща геология (Варшава), Институт за морски изследвания (Варнемюнде), Румънски институт за морски изследвания (Констанца), Институт по морска геология и геоекология (Букурещ), Институт по океанология (Хавана), Институт по науки за земята (Ханой).

     От 1990 г. започва разработването на съвместни проекти с ЕС, НАТО, Междудържавната океанографска комисия към ЮНЕСКО и др. Институтът по океанология се включва в глобалната програма за изследване влиянието на Световния океан върху климата на Земята (Разрези), международните програми "Глобална околна среда" и "Взаимодействие между р. Дунав и северозападната част на Черно море". Развива се активно международно сътрудничество с редица водещи световни научни центрове - Уудсхолски океанографски институт, Институт за проучвания (Мистик, Масачузетс), Океанографски център (Саутхямптън), Институт ИФРЕМЕР (Брест), Институт Форел (Женевски университет), Институт по кристалография, минералогия и структурна химия (Виена), Технически университет (Ердемли), Институт по морски науки и технологии (Измир), Национален център за морски изследвания (Атина), Институт по изчислителна математика - РАН (Москва) и др.

     Учените от ИО-БАН са автори и съавтори на повече от 1000 научни публикации, между които монографиите: "Гидрология и геология Западной части Черного моря" (1979), "Геолого-геофизические исследования Болгарского сектора Черного моря" (1980), "Взаимодействие атмосферы, гидросферы и литосферы в прибрежной зоне моря (Камчия 77, 78, 79)" т. 1 (1980), т. 2 (1982), т. 3 (1983), "Нефтегазогенетические исследования Болгарского сектора Черного моря" (1984), "Хидрохимия на българския сектор на Черно море" (1986), "Dynamical processes in coastal regions" (1990), "Геологическая эволюция Западной части Черноморской котловины в неоген - четвертичное время" (1990), "Устойчиво развитие и използване на морските биологични ресурси" (1999), "Биологични ресурси на Световния океан" (2000), "Каталог на океанографските данни и информационни продукти в Република България" (2000) и др. Намаляването на средствата за научно-изследователска дейност не доведе до снижаване обема на публикациите, в резултат на интензифицирането на научния труд.

     През 1976 - 1991 г. бяха издадени 21 книжки на списание "Океанология", а от 1992 досега - 4 тома на "Трудове на Института по океанология".

     От 1977 г. започва да функционира институтската библиотека, във фонда на която се съхраняват над 10000 библиотечни единици - книги, периодични издания, научни проекти и отчети, ксерокопия, карти.

     Учени от института притежават повече от 50 авторски свидетелства за изобретения. Понастоящем се поддържат защитни документи за 9 патента, а в процедура се намират още 3.

     Още през 80-те години на миналия век учени от Института по океанология се включват в подготовката на специалисти във ВУЗ. Този процес особено се разраства след 1991 г., когато се откриват специалности "Океанология" и "Морска екология" във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". От учени от ИО-БАН са четени лекции по над 50 учебни дисциплини във ВВМУ, ТУ, МУ, ВТУ, ШУ, ПУ, ЮЗУ. Ръководството на дипломни работи започва от 1983 г. и досега са подготвени над 100 дипломанти. Обучение на редовни докторанти започва от 1989 г.

     През изминалите 35 г. Институтът по океанология - БАН се утвърди като водещ научно-изследователски център по морски науки в Република България.